Студ

22 may 2008, 9:30

Poesía » De amor

521 0 1

Подай ми кибритена клечка,
да си стопля в сърцето кръвта.
Създай топлина безконечна,
протегни животворна ръка.

Изплачи ми две сълзи, които
жажда дяволска да утолят.
Нека пия! Нека се наситя!
Очаква ме пустинен път.

Сред пепел остави ми диря,
да помня, че си бил до мен.
О, този студ клепачите събира...
И пламъкът остава нероден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2008-05-22T14:33:10+03:00

Тъжничко е!Ама да знаеш-сам не си ли създаде човек топлина,няма да усети,когато друг за него я създаде!Добре дошла