22 мая 2008 г., 09:30

Студ 

  Поэзия » Любовная
520 0 1

Подай ми кибритена клечка,
да си стопля в сърцето кръвта.
Създай топлина безконечна,
протегни животворна ръка.

 

Изплачи ми две сълзи, които
жажда дяволска да утолят.
Нека пия! Нека се наситя!
Очаква ме пустинен път.

 

Сред пепел остави ми диря,
да помня, че си бил до мен.
О, този студ клепачите събира...
И пламъкът остава нероден.

© Цветелина Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжничко е!Ама да знаеш-сам не си ли създаде човек топлина,няма да усети,когато друг за него я създаде!Добре дошла
Предложения
: ??:??