2 oct 2010, 23:04

Студ 

  Poesía » Otra
953 0 1

Студът обхвана цялото ми тяло,

стигна даже до сърцето ми.

То стана като камък,

твърдо и безчувствено.

 

Студът стигна и очите ми.

Те сега са като огледало,

красиво, неподвижно

и отразяващо света.


Душата чезне в този студ,

това вече не е душа,

а ледена пустиня.

Сега не съм човек,

а скулптура от лед.



© Цони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??