Студът обхвана цялото ми тяло,
стигна даже до сърцето ми.
То стана като камък,
твърдо и безчувствено.
Студът стигна и очите ми.
Те сега са като огледало,
красиво, неподвижно
и отразяващо света.
Душата чезне в този студ,
това вече не е душа,
а ледена пустиня.
Сега не съм човек,
а скулптура от лед.
© Цони Todos los derechos reservados
"ЛЕДЕНА КРАСОТА"