2.10.2010 г., 23:04 ч.

Студ 

  Поезия » Друга
835 0 1

Студът обхвана цялото ми тяло,

стигна даже до сърцето ми.

То стана като камък,

твърдо и безчувствено.

 

Студът стигна и очите ми.

Те сега са като огледало,

красиво, неподвижно

и отразяващо света.


Душата чезне в този студ,

това вече не е душа,

а ледена пустиня.

Сега не съм човек,

а скулптура от лед.



© Цони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??