8 sept 2007, 11:06

Студен

  Poesía
805 0 4
СТУДЕН

Навън дъждът вали
и нощите са тъй студени,
а аз не знам дали
ще кажат нещо очите вледенени!

Под було черно във нощта те срещам,
със поглед, в който всичко се мени,
сега си тъй студен  и тривиален,
че караш ти сърцето да скърби!

А понякога си тъй невинно лъчезарен,
усмивка когато е огряла твоето лице.
Ти можеш с чара си да покоряваш
всяко поискано моминско сърце!

Сега си тук унил и мрачен,
светът е рухнал сякаш покрай теб 
и моята любов не съществува сякаш,
а аз живея само и единствено за теб!

Защо ме гледаш тъй студено?
Отдавна въпросът ми за отговор стои!
Звездите скрило е небе нечисто,
говори, мълчанието ти не казва нищо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...