СТУДЕН
Навън дъждът вали
и нощите са тъй студени,
а аз не знам дали
ще кажат нещо очите вледенени!
Под було черно във нощта те срещам,
със поглед, в който всичко се мени,
сега си тъй студен и тривиален,
че караш ти сърцето да скърби!
А понякога си тъй невинно лъчезарен,
усмивка когато е огряла твоето лице.
Ти можеш с чара си да покоряваш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up