Студен
СТУДЕН
Навън дъждът вали
и нощите са тъй студени,
а аз не знам дали
ще кажат нещо очите вледенени!
Под було черно във нощта те срещам,
със поглед, в който всичко се мени,
сега си тъй студен и тривиален,
че караш ти сърцето да скърби!
А понякога си тъй невинно лъчезарен,
усмивка когато е огряла твоето лице.
Ти можеш с чара си да покоряваш
всяко поискано моминско сърце!
Сега си тук унил и мрачен,
светът е рухнал сякаш покрай теб
и моята любов не съществува сякаш,
а аз живея само и единствено за теб!
Защо ме гледаш тъй студено?
Отдавна въпросът ми за отговор стои!
Звездите скрило е небе нечисто,
говори, мълчанието ти не казва нищо!
Навън дъждът вали
и нощите са тъй студени,
а аз не знам дали
ще кажат нещо очите вледенени!
Под було черно във нощта те срещам,
със поглед, в който всичко се мени,
сега си тъй студен и тривиален,
че караш ти сърцето да скърби!
А понякога си тъй невинно лъчезарен,
усмивка когато е огряла твоето лице.
Ти можеш с чара си да покоряваш
всяко поискано моминско сърце!
Сега си тук унил и мрачен,
светът е рухнал сякаш покрай теб
и моята любов не съществува сякаш,
а аз живея само и единствено за теб!
Защо ме гледаш тъй студено?
Отдавна въпросът ми за отговор стои!
Звездите скрило е небе нечисто,
говори, мълчанието ти не казва нищо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
