8 ene 2012, 21:32

Студен телефонен джаз

  Poesía » Otra
1.4K 3 11

Ало? Здравей! Да, да, аз съм, но съм ново момиче
със спластен аркансил уморена тъга по клепачите.
Дали те забравих? Не зная. Сънувам как те обичам...
Януари е топъл. Вали... Не, отдавна не мога да плача.

Не помниш гласа ми? Същият – късен алт саксофон.
Прав си, сега не е топъл като джаз на разсъмване.
Нямам време и е много студено в тази гримьорна...
Жива съм... На сцената стрелят и в прослушката гръмна.

Не, не съм в "чакащи". Но чакам, чакам, чакам Годо...
Викат ме вече... Комедия – руска – за любов и пари...
Не те чувам... Някой ден да се видим? Едва ли. Дано.
И ти си студен. И нелеп. Аз пък съм луда – така не боли.

... Мълча? Аз... нямам какво да ти кажа, все същото.
Закъсня да ми звъннеш и вярвай, нямаше смъсъл...
Чака ме роля. До скоро. До твоето бегло завръщане.
Любовта там е истинска – пред прожектор и прашни кулиси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...