Студена...

19 mar 2008, 22:28

Poesía

521 0 3

Смирена и покорна искам да съм,
но уви, напротив.

Тичам и не спирам,
до последният си дъх ще бягам,
ала зная - самотата като лавина
ще ме връхлети.

Ще ме превърне във снежинка,
ще съм част от цялото и същество!
Студена, със сърце от лед ще стана,
бяла като светлината!

Ще ме докосва слънцето, а аз
ще се топя.
Топлината ще ме гали,
ще се превърна в капка!

И тогава точно, когато
мога да усещам истинската
красота, лавината отново
ще ме понесе със нея!

Не е по силите ми да обичам,
сърцето ми да бие трябва за това.
а то - студено и безмълвно,
отдавна да тупти е спряло!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sisito (Силвия Йорданова)

2008-03-20T09:28:29+02:00

хубаво е...
Аската (Ая Цонева)

2008-03-20T08:24:15+02:00

Тъжно е,но иначе е прекрасно!Поздравления!
lips_of_angels (Ем)

2008-03-19T22:40:05+02:00

натъжи ме,но ми хареса!поздрав!