Студена...
Смирена и покорна искам да съм,
но уви, напротив.
Тичам и не спирам,
до последният си дъх ще бягам,
ала зная - самотата като лавина
ще ме връхлети.
Ще ме превърне във снежинка,
ще съм част от цялото и същество!
Студена, със сърце от лед ще стана,
бяла като светлината!
Ще ме докосва слънцето, а аз
ще се топя.
Топлината ще ме гали,
ще се превърна в капка!
И тогава точно, когато
мога да усещам истинската
красота, лавината отново
ще ме понесе със нея!
Не е по силите ми да обичам,
сърцето ми да бие трябва за това.
а то - студено и безмълвно,
отдавна да тупти е спряло!
© ДРУГА All rights reserved.
