9 may 2018, 2:02

Студена война се затопля

  Poesía » Otra
1.7K 7 8

Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите
на ирационалната ми същност

Тия цветчета!
Чийто релеф пламти в багрите и...
Изпръхва като жарава
погълнала всеки обуздан дъх

Принудена си
да оближеш пресъхналото,
да изтриеш отпечатъците и следите,
да потушиш пламъците скришом.
Но без да привличаш внимание…
Не бива да те хванат в шпиониране!
Иначе правителството на думите
ще отрече всичко,
ще прекъсне нишката,
ще изостави тайното си желание
тила на врага...
Да бъде заловено, разпитано
и измъчвано...
от собствената ти
колаборационистка съвест.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги съм смятал, естествено след един определено веселяшки период на ларвата, че поезията в абсолютната и форма е предварително състояла се било подсъзнателно, било в други несъзнателни трептения...странното в този процес е, че понякога отключващото мигновение не е прочело мислите ми по този въпрос... Дерзай! Джак!
  • Дамм, има дуалности които не съзнаваме дори
  • Ех, тази човешка амбивалентност!
  • Струва ми се, че не всички двойни агенти осъзнават че са такива...
    Благодаря, Мисана и Светла...
  • Голяма находка е "колаборационистка съвест". Изглежда, че такава е съвестта на 21 век. И дъхът дори е "обуздан". Харесах, Бърнс!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...