9 may 2018, 2:02

Студена война се затопля

  Poesía » Otra
1.7K 7 8

Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите
на ирационалната ми същност

Тия цветчета!
Чийто релеф пламти в багрите и...
Изпръхва като жарава
погълнала всеки обуздан дъх

Принудена си
да оближеш пресъхналото,
да изтриеш отпечатъците и следите,
да потушиш пламъците скришом.
Но без да привличаш внимание…
Не бива да те хванат в шпиониране!
Иначе правителството на думите
ще отрече всичко,
ще прекъсне нишката,
ще изостави тайното си желание
тила на врага...
Да бъде заловено, разпитано
и измъчвано...
от собствената ти
колаборационистка съвест.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги съм смятал, естествено след един определено веселяшки период на ларвата, че поезията в абсолютната и форма е предварително състояла се било подсъзнателно, било в други несъзнателни трептения...странното в този процес е, че понякога отключващото мигновение не е прочело мислите ми по този въпрос... Дерзай! Джак!
  • Дамм, има дуалности които не съзнаваме дори
  • Ех, тази човешка амбивалентност!
  • Струва ми се, че не всички двойни агенти осъзнават че са такива...
    Благодаря, Мисана и Светла...
  • Голяма находка е "колаборационистка съвест". Изглежда, че такава е съвестта на 21 век. И дъхът дори е "обуздан". Харесах, Бърнс!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...