May 9, 2018, 2:02 AM

Студена война се затопля 

  Poetry » Other
1125 7 8

Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите
на ирационалната ми същност

Тия цветчета!
Чийто релеф пламти в багрите и...
Изпръхва като жарава
погълнала всеки обуздан дъх

Принудена си
да оближеш пресъхналото,
да изтриеш отпечатъците и следите,
да потушиш пламъците скришом.
Но без да привличаш внимание…
Не бива да те хванат в шпиониране!
Иначе правителството на думите
ще отрече всичко,
ще прекъсне нишката,
ще изостави тайното си желание
тила на врага...
Да бъде заловено, разпитано
и измъчвано...
от собствената ти
колаборационистка съвест.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Винаги съм смятал, естествено след един определено веселяшки период на ларвата, че поезията в абсолютната и форма е предварително състояла се било подсъзнателно, било в други несъзнателни трептения...странното в този процес е, че понякога отключващото мигновение не е прочело мислите ми по този въпрос... Дерзай! Джак!
  • Дамм, има дуалности които не съзнаваме дори
  • Ех, тази човешка амбивалентност!
  • Струва ми се, че не всички двойни агенти осъзнават че са такива...
    Благодаря, Мисана и Светла...
  • Голяма находка е "колаборационистка съвест". Изглежда, че такава е съвестта на 21 век. И дъхът дори е "обуздан". Харесах, Бърнс!
  • ...
  • Определено ми направихте деня като ме изненадахте с отзивите си,Райне и Мариана!!

    Благодаря от сърце!!
  • Какво ме направи ти, човече...станах разногледа от кеф!
    "правителството на думите
    ще отрече всичко,
    ще прекъсне нишката,
    ще изостави тайното си желание
    тила на врага..."
    уникален си!
Random works
: ??:??