May 9, 2018, 2:02 AM

Студена война се затопля

  Poetry » Other
1.7K 7 8

Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите
на ирационалната ми същност

Тия цветчета!
Чийто релеф пламти в багрите и...
Изпръхва като жарава
погълнала всеки обуздан дъх

Принудена си
да оближеш пресъхналото,
да изтриеш отпечатъците и следите,
да потушиш пламъците скришом.
Но без да привличаш внимание…
Не бива да те хванат в шпиониране!
Иначе правителството на думите
ще отрече всичко,
ще прекъсне нишката,
ще изостави тайното си желание
тила на врага...
Да бъде заловено, разпитано
и измъчвано...
от собствената ти
колаборационистка съвест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги съм смятал, естествено след един определено веселяшки период на ларвата, че поезията в абсолютната и форма е предварително състояла се било подсъзнателно, било в други несъзнателни трептения...странното в този процес е, че понякога отключващото мигновение не е прочело мислите ми по този въпрос... Дерзай! Джак!
  • Дамм, има дуалности които не съзнаваме дори
  • Ех, тази човешка амбивалентност!
  • Струва ми се, че не всички двойни агенти осъзнават че са такива...
    Благодаря, Мисана и Светла...
  • Голяма находка е "колаборационистка съвест". Изглежда, че такава е съвестта на 21 век. И дъхът дори е "обуздан". Харесах, Бърнс!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...