9 мая 2018 г., 02:02

Студена война се затопля

1.7K 7 8

Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите
на ирационалната ми същност

Тия цветчета!
Чийто релеф пламти в багрите и...
Изпръхва като жарава
погълнала всеки обуздан дъх

Принудена си
да оближеш пресъхналото,
да изтриеш отпечатъците и следите,
да потушиш пламъците скришом.
Но без да привличаш внимание…
Не бива да те хванат в шпиониране!
Иначе правителството на думите
ще отрече всичко,
ще прекъсне нишката,
ще изостави тайното си желание
тила на врага...
Да бъде заловено, разпитано
и измъчвано...
от собствената ти
колаборационистка съвест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги съм смятал, естествено след един определено веселяшки период на ларвата, че поезията в абсолютната и форма е предварително състояла се било подсъзнателно, било в други несъзнателни трептения...странното в този процес е, че понякога отключващото мигновение не е прочело мислите ми по този въпрос... Дерзай! Джак!
  • Дамм, има дуалности които не съзнаваме дори
  • Ех, тази човешка амбивалентност!
  • Струва ми се, че не всички двойни агенти осъзнават че са такива...
    Благодаря, Мисана и Светла...
  • Голяма находка е "колаборационистка съвест". Изглежда, че такава е съвестта на 21 век. И дъхът дори е "обуздан". Харесах, Бърнс!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...