Студено е, но съмва се
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш,
да целунеш вражеска ръка,
своят Бог пред чужди да погазиш,
да приемеш без контрол съдба,
да признаеш истини злокобни,
след интриги вплетени от теб,
да отпъждаш мислите греховни,
смело да вървиш по тънък лед.
"Най-студено е преди разсъмване"-
в призрачно объркана тъма.
Страховете видимо разсънени,
да разсееш с първата зора.
Да погубиш демона в душата си
настанил се тайно през нощта.
Да допуснем слънцето във себе си.
Съмва се. Да срещнеме Деня!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за всички коментари!
-
Mммм..., - Таня - умееш да хванеш думите, да ги редиш..., с такъв позитивен финал, пленяваш, усмихваш...!!!
-
"Да допуснем слънцето във себе си.
Съмва се. Да срещнеме Деня!"
Чудесен финал на това дълбоко философско, поетично послание! Благодаря ти, за удоволствието, което ми достави този стих! Силни аплодисменти от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
