Студено е, но съмва се

Jan 20, 2016, 7:41 PM

Poetry » Phylosophy

450 0 3

"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.

Най е трудно прошка да отправиш,
да целунеш вражеска ръка,
своят Бог пред чужди да погазиш,
да приемеш без контрол съдба,
да признаеш истини злокобни,
след интриги вплетени от теб,
да отпъждаш мислите греховни,
смело да вървиш по тънък лед.

"Най-студено е преди разсъмване"-
в призрачно объркана тъма.
Страховете видимо разсънени,
да разсееш с първата зора.
Да погубиш демона в душата си
настанил се тайно през нощта.

Да допуснем слънцето във себе си.
Съмва се. Да срещнеме Деня!

Author has locked rating.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-01-21T13:03:41+02:00

Благодаря за всички коментари!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-21T11:23:55+02:00

Mммм..., - Таня - умееш да хванеш думите, да ги редиш..., с такъв позитивен финал, пленяваш, усмихваш...!!!
vladetoned (Владислав Недялков)

2016-01-21T10:05:34+02:00

"Да допуснем слънцето във себе си.
Съмва се. Да срещнеме Деня!"
Чудесен финал на това дълбоко философско, поетично послание! Благодаря ти, за удоволствието, което ми достави този стих! Силни аплодисменти от мен!