Къде се намира тишината,

която ти неотдавна ми беше подарил,

тя измъкна се вече от душата ми

и изтри се от съзнанието ми.

Но липсва ми.

Къде се намира романтиката,

в която мен ти беше потопил някога,

защо изстина топлата вечеря,

а къде свещта остана да гори?

Липсва ми.

Сега всичко е потънало в глъчка

на безумната съдба,

не казвам, че не е забавно,

но не е както беше някога.

Липсва ми.

Но гледам позитивно на нещата,

харесват ми студентските дни

и знам, че има време за спокойните красиви дни,

а сега е моментът на забавите и да се веселим.

Така, че в този час ти казвам аз "Наздраве"

и помни в живота има време за всеки момент!