Студенска глъчка
Къде се намира тишината,
която ти неотдавна ми беше подарил,
тя измъкна се вече от душата ми
и изтри се от съзнанието ми.
Но липсва ми.
Къде се намира романтиката,
в която мен ти беше потопил някога,
защо изстина топлата вечеря,
а къде свещта остана да гори?
Липсва ми.
Сега всичко е потънало в глъчка
на безумната съдба,
не казвам, че не е забавно,
но не е както беше някога.
Липсва ми.
Но гледам позитивно на нещата,
харесват ми студентските дни
и знам, че има време за спокойните красиви дни,
а сега е моментът на забавите и да се веселим.
Така, че в този час ти казвам аз "Наздраве"
и помни в живота има време за всеки момент!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ребека Иванова Всички права запазени
