4 окт. 2009 г., 20:12

Студенска глъчка

699 0 1

Къде се намира тишината,

която ти неотдавна ми беше подарил,

тя измъкна се вече от душата ми

и изтри се от съзнанието ми.

Но липсва ми.

 

Къде се намира романтиката,

в която мен ти беше потопил някога,

защо изстина топлата вечеря,

а къде свещта остана да гори?

Липсва ми.

 

Сега всичко е потънало в глъчка

на безумната съдба,

не казвам, че не е забавно,

но не е както беше някога.

Липсва ми.

 

Но гледам позитивно на нещата,

харесват ми студентските дни

и знам, че има време за спокойните красиви дни,

а сега е моментът на забавите и да се веселим.

Така, че в този час ти казвам аз "Наздраве"

и помни в живота има време за всеки момент!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...