16 ene 2008, 19:27

Студентка

1.3K 0 4
 

СТУДЕНТКА

 

Мойта кака Пенка

станала студентка,

миналата зима

за града замина,

бизнеса да усвоява

в нашата държава.

Учи, колко учи,

няма и година

и реши да иде

малко и в чужбина,

пари да печели,

късмет да намери.

И  далеч от странство

SMS-си праща:

Здрасти, братче мило,

как сте в наше село?

Аз вече съм певица,

всички много ме обичат.

Пея с името „Пепина" -

подходящо за чужбина,

в нощни барове, таверни,

много е модерно.

Месец има, няма,

настъпи промяна.

Хвали се пак кака:

Станах манекенка,

на модата фенка,

но да си призная,

допада ми тая,

че има ергени

като манекени,

с обноски добри,

и джобове с пари,

с лъскави коли

бързи като стрели.

Но не щеш ли снощи

пак получих поща,

само, че унила

бе сестра ми мила.

„Ще се женя, братко,

да подготвиш татко,

и... кажи на мама,

че сме вече двама.

 

Върна се наесен,

кат изпята песен -

нито манекенка,

нито пък студентка.

Мойта кака Пенка

стана младоженка,

не богат чужденец,

тя намери нашенец,

в село се завърна,

там, отдето тръгна.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефанка Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...