16 ene 2008, 19:27

Студентка

1.3K 0 4
 

СТУДЕНТКА

 

Мойта кака Пенка

станала студентка,

миналата зима

за града замина,

бизнеса да усвоява

в нашата държава.

Учи, колко учи,

няма и година

и реши да иде

малко и в чужбина,

пари да печели,

късмет да намери.

И  далеч от странство

SMS-си праща:

Здрасти, братче мило,

как сте в наше село?

Аз вече съм певица,

всички много ме обичат.

Пея с името „Пепина" -

подходящо за чужбина,

в нощни барове, таверни,

много е модерно.

Месец има, няма,

настъпи промяна.

Хвали се пак кака:

Станах манекенка,

на модата фенка,

но да си призная,

допада ми тая,

че има ергени

като манекени,

с обноски добри,

и джобове с пари,

с лъскави коли

бързи като стрели.

Но не щеш ли снощи

пак получих поща,

само, че унила

бе сестра ми мила.

„Ще се женя, братко,

да подготвиш татко,

и... кажи на мама,

че сме вече двама.

 

Върна се наесен,

кат изпята песен -

нито манекенка,

нито пък студентка.

Мойта кака Пенка

стана младоженка,

не богат чужденец,

тя намери нашенец,

в село се завърна,

там, отдето тръгна.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефанка Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...