16 янв. 2008 г., 19:27

Студентка

1.3K 0 4
 

СТУДЕНТКА

 

Мойта кака Пенка

станала студентка,

миналата зима

за града замина,

бизнеса да усвоява

в нашата държава.

Учи, колко учи,

няма и година

и реши да иде

малко и в чужбина,

пари да печели,

късмет да намери.

И  далеч от странство

SMS-си праща:

Здрасти, братче мило,

как сте в наше село?

Аз вече съм певица,

всички много ме обичат.

Пея с името „Пепина" -

подходящо за чужбина,

в нощни барове, таверни,

много е модерно.

Месец има, няма,

настъпи промяна.

Хвали се пак кака:

Станах манекенка,

на модата фенка,

но да си призная,

допада ми тая,

че има ергени

като манекени,

с обноски добри,

и джобове с пари,

с лъскави коли

бързи като стрели.

Но не щеш ли снощи

пак получих поща,

само, че унила

бе сестра ми мила.

„Ще се женя, братко,

да подготвиш татко,

и... кажи на мама,

че сме вече двама.

 

Върна се наесен,

кат изпята песен -

нито манекенка,

нито пък студентка.

Мойта кака Пенка

стана младоженка,

не богат чужденец,

тя намери нашенец,

в село се завърна,

там, отдето тръгна.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефанка Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...