В начупени стъкла отглеждам се
и да, така съм по-красива.
Във водни капки се оглеждам
и да, ще стана по-щастлива.
Потъвам в себе си...
Не виждаш ли,
разпада се лицето ми,
а огледалото не се руши...
С ключалки е надупчено сърцето ми -
оставил всеки своите следи.
Потъвам в себе си...
Оглеждам се отново...
И не греша...
Лицето ми -
начупено пред здравите стъкла.
© Натали Todos los derechos reservados