3 feb 2009, 14:40

Стъкла 

  Poesía » Otra
564 0 2
 

В начупени стъкла отглеждам се

и да, така съм по-красива.

Във водни капки се оглеждам

и да, ще стана по-щастлива.

Потъвам в себе си...

Не виждаш ли,

разпада се лицето ми,

а огледалото не се руши...

С ключалки е надупчено сърцето ми -

оставил всеки своите следи.

Потъвам в себе си...

Оглеждам се отново...

И не греша...

Лицето ми -

начупено пред здравите стъкла.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??