Bonelia (Натали)
38 28
3.02.2009 г., 14:40 ч.

Стъкла 

  Поезия » Друга
590 0 2
 

В начупени стъкла отглеждам се

и да, така съм по-красива.

Във водни капки се оглеждам

и да, ще стана по-щастлива.

Потъвам в себе си...

Не виждаш ли,

разпада се лицето ми,

а огледалото не се руши...

С ключалки е надупчено сърцето ми -

оставил всеки своите следи.

Потъвам в себе си...

Оглеждам се отново...

И не греша...

Лицето ми -

начупено пред здравите стъкла.

© Натали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??