Стъклена материя
Мълчим и галим тайно с пръстите
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита
в косите ми, така за теб накъдрени.
И няма как дори да те попитам
дали желаеш скришом да се сбъднем.
Превръщаме се в стъклена материя,
дълбоко сме прикрили всички думи.
Но някак в тишината ме намери,
аз някак във сърцето ти се сгуших.
Мълчим и галим тайно с мислите
пространството, което ни прегръща.
Започват плахо да се търсят устните.
И времето ни с шепот се завръща.
© Ем Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно е!
-
"аз някак във сърцето ти се сгуших."
-
Това стихотворение ме разчувства и развълнува силно!Почувствах го много близко!
-
Не мога да го подмина и... тук!
-
" Но някак в тишината ме намери,
аз някак във сърцето ти се сгуших." Красиво!
Честит празник! -
Благодаря,че прочетохте!Радвам се,че спирате при мен!
Честит празник! -
Много готино, Емс.
"...И няма как дори да те попитам
дали желаеш скришом да се сбъднем..." -
Някак в сърцето ми се сгуши тоя стих!
-
-
"И няма как дори да те попитам
дали желаеш скришом да се сбъднем."
... -
красота
-
!!!*
-
Стиховете ти са винаги толкова топли и истински... Поздрави!
-
Четах го няколко пъти. Не защото исках да го разбера по-добре по свой собствен начин, а защото когато ми хареса нещо го прочитам поне два пъти за да му се насладя... Благодаря за десерта!
-
Харесах, Еми!
-
Но някак в тишината ме намери,
аз някак във сърцето ти се сгуших...
Хубаво,миличка!
-
"Започват плахо да се търсят устните.
И времето ни с шепот се завръща"
Прекрасен стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
