lips_of_angels (Ем)
164 5067
2.03.2010 г., 19:00 ч.

Стъклена материя 

  Поезия
2327 1 17

Мълчим и галим тайно с пръстите

пространството на всичко преживяно.

Във  нечии тъжни длани лягат думите.

И се завърта онзи свят на непознатото.

 

Един наивен вятър се оплита

в косите ми, така за теб накъдрени.

И няма как дори да те попитам

дали желаеш скришом да се сбъднем.

 

Превръщаме се в стъклена материя,

дълбоко сме прикрили всички думи.

Но някак в тишината ме намери,

аз някак във сърцето ти се сгуших.

 

Мълчим и галим тайно с мислите

пространството, което ни прегръща.

Започват плахо да се търсят устните.

И времето ни с шепот се  завръща.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??