Mar 2, 2010, 7:00 PM

Стъклена материя 

  Poetry
2109 1 17

Мълчим и галим тайно с пръстите

пространството на всичко преживяно.

Във  нечии тъжни длани лягат думите.

И се завърта онзи свят на непознатото.

 

Един наивен вятър се оплита

в косите ми, така за теб накъдрени.

И няма как дори да те попитам

дали желаеш скришом да се сбъднем.

 

Превръщаме се в стъклена материя,

дълбоко сме прикрили всички думи.

Но някак в тишината ме намери,

аз някак във сърцето ти се сгуших.

 

Мълчим и галим тайно с мислите

пространството, което ни прегръща.

Започват плахо да се търсят устните.

И времето ни с шепот се  завръща.

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??