1 jul 2025, 10:24

Стъклени пирони

  Poesía » Civil
235 2 0

"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя? 
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.

 

"Каква невеста си била ти, мамо!"
Тъй чиста, момина роса!
Огряна си от Слънце само,
а хлябът е най-вкусен на света!

 

Един ли беше, или сто ли, мамо?
Те искаха за себе си, с мерак.
Опъваха в браздите рало,
не пречупиха дори чирак.

 

Години минаха, пораснах вече.
Изнемощяла е твойта плът.
Но тъжното е миличко, човече,
че разпродадоха ѝ всеки кът.

 

Кърви, от струпеи по тебе. 
С отровен прах те ръсят най-добре.
Не ражда тялото ти лете,
мана разяжда твоето дете.

 

Ах, мамо, мила мамо, мила мамо!
Задъхвам се от стъклени пирони.
Забити в снагата твоя, мила мамо,
от стъклени пирони и бетони.

 

"Каква невеста си била ти, мамо!"
Каква бе твоята земя?!
Като райска градина с тяло
аз искам да те възкреся!

__________________________

* - Павел Матев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...