Стъклени пирони

"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя? 
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.

"Каква невеста си била ти, мамо!"
Тъй чиста, момина роса!
Огряна си от Слънце само,
а хлябът е най-вкусен на света!

Един ли беше, или сто ли, мамо?
Те искаха за себе си, с мерак.
Опъваха в браздите рало,
не пречупиха дори чирак.

Години минаха, пораснах вече.
Изнемощяла е твойта плът.
Но тъжното е миличко, човече,
че разпродадоха ѝ всеки кът.

Кърви, от струпеи по тебе. 
С отровен прах те ръсят най-добре.
Не ражда тялото ти лете,
мана разяжда твоето дете.

Ах, мамо, мила мамо, мила мамо!
Задъхвам се от стъклени пирони.
Забити в снагата твоя, мила мамо,
от стъклени пирони и бетони.

"Каква невеста си била ти, мамо!"
Каква бе твоята земя?!
Като райска градина с тяло
аз искам да те възкреся!

__________________________

* - Павел Матев