Стъклени пирони
"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя?
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.
"Каква невеста си била ти, мамо!"
Тъй чиста, момина роса!
Огряна си от Слънце само,
а хлябът е най-вкусен на света!
Един ли беше, или сто ли, мамо?
Те искаха за себе си, с мерак.
Опъваха в браздите рало,
не пречупиха дори чирак.
Години минаха, пораснах вече.
Изнемощяла е твойта плът.
Но тъжното е миличко, човече,
че разпродадоха ѝ всеки кът.
Кърви, от струпеи по тебе.
С отровен прах те ръсят най-добре.
Не ражда тялото ти лете,
мана разяжда твоето дете.
Ах, мамо, мила мамо, мила мамо!
Задъхвам се от стъклени пирони.
Забити в снагата твоя, мила мамо,
от стъклени пирони и бетони.
"Каква невеста си била ти, мамо!"
Каква бе твоята земя?!
Като райска градина с тяло
аз искам да те възкреся!
__________________________
* - Павел Матев
© Кремена Арменчева All rights reserved.