15 ago 2012, 10:38

Стъклени въжета

1.2K 0 1

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета,

прекалено дълго търпях

твоя кръговрат…

и ето я моята, голата,

тя може да е вулгарна, дръзка и непочтена,

но все пак е истинска и е тук.

Който иска сега да съди,

ако ще и да ме мъчи

и на Голгота да ме разпъне…

пак не ще се откажа от моя порок

и ако трябва, лилава кръв ще лоча,

като скитник ще бродя… тук и там,

а за изкуството ти не ми говори,

че то различни форми приемало…

усети ли ти сега

         моята злоба,

            моето презрение

към теб…

задето ти си нямал свобода,

взимаш я от другите…

но моята не ще успееш да откраднеш -

мисля и танцувам,

      пиша каквото си пожелая,

ала теб не ще пожелая.

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета…

та нали само то ти остана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...