Ще завържа тялото ти
със стъклени въжета,
прекалено дълго търпях
твоя кръговрат…
и ето я моята, голата,
тя може да е вулгарна, дръзка и непочтена,
но все пак е истинска и е тук.
Който иска сега да съди,
ако ще и да ме мъчи
и на Голгота да ме разпъне…
пак не ще се откажа от моя порок
и ако трябва, лилава кръв ще лоча,
като скитник ще бродя… тук и там,
а за изкуството ти не ми говори,
че то различни форми приемало…
усети ли ти сега
моята злоба,
моето презрение
към теб…
задето ти си нямал свобода,
взимаш я от другите…
но моята не ще успееш да откраднеш -
мисля и танцувам,
пиша каквото си пожелая,
ала теб не ще пожелая.
Ще завържа тялото ти
със стъклени въжета…
та нали само то ти остана!
© Петър Петров Все права защищены