15 авг. 2012 г., 10:38

Стъклени въжета

1.2K 0 1

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета,

прекалено дълго търпях

твоя кръговрат…

и ето я моята, голата,

тя може да е вулгарна, дръзка и непочтена,

но все пак е истинска и е тук.

Който иска сега да съди,

ако ще и да ме мъчи

и на Голгота да ме разпъне…

пак не ще се откажа от моя порок

и ако трябва, лилава кръв ще лоча,

като скитник ще бродя… тук и там,

а за изкуството ти не ми говори,

че то различни форми приемало…

усети ли ти сега

         моята злоба,

            моето презрение

към теб…

задето ти си нямал свобода,

взимаш я от другите…

но моята не ще успееш да откраднеш -

мисля и танцувам,

      пиша каквото си пожелая,

ала теб не ще пожелая.

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета…

та нали само то ти остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...