15 авг. 2012 г., 10:38

Стъклени въжета

1.2K 0 1

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета,

прекалено дълго търпях

твоя кръговрат…

и ето я моята, голата,

тя може да е вулгарна, дръзка и непочтена,

но все пак е истинска и е тук.

Който иска сега да съди,

ако ще и да ме мъчи

и на Голгота да ме разпъне…

пак не ще се откажа от моя порок

и ако трябва, лилава кръв ще лоча,

като скитник ще бродя… тук и там,

а за изкуството ти не ми говори,

че то различни форми приемало…

усети ли ти сега

         моята злоба,

            моето презрение

към теб…

задето ти си нямал свобода,

взимаш я от другите…

но моята не ще успееш да откраднеш -

мисля и танцувам,

      пиша каквото си пожелая,

ала теб не ще пожелая.

Ще завържа тялото ти

със стъклени въжета…

та нали само то ти остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...