2 dic 2007, 14:39

Стъклено Око

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Стъклено око

Стъклено око пак във мен се взира.

Стъклено око пак ме презира.

Съдбата грозна пак със нас си играе

и всички нас опитва се да изиграе.

Проблясък нежен има във окото.

Проблясък тъжен вижда то, горкото.

Думи плахи, думи нежни.

Думи толкова небрежни.

Замах - и всичкото изчезва.

Замах - и вече не проглежда.

Самотна капка падна от окото.

Самотна тя е, защото стъклено бе то, горкото.

Самотни думи, самотни чувства.

Самотно всеки се пробужда.

Светът самотен иска да остане.

Светът огромен на капка иска пак да стане.

Светът всичко иска да ни вземе.

И да премахне нашто бреме.

Самотна капка падна на земята.

Самотна тя остава си, горката.

Стъклено око пак във мен се взира.

Стъклено око нищо не разбира.

Съдбата с нежни ласки пак ни запленява.

И с нежни думи душата разпилява.

Съдба или проклятие, бих казал аз тогава.

Страхът превръща ни в мишени.

Страхът отново всичко иска да ни вземе.

Душата бяга, спасява се горката.

Душата бяга, но мъртва бе, горката.

Стъклено око, остана то без време.

Самотно то стоеше и няма кой да си го вземе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Заразно Зло Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...