Стъклено око

Стъклено око пак във мен се взира.

Стъклено око пак ме презира.

Съдбата грозна пак със нас си играе

и всички нас опитва се да изиграе.

Проблясък нежен има във окото.

Проблясък тъжен вижда то, горкото.

Думи плахи, думи нежни.

Думи толкова небрежни.

Замах - и всичкото изчезва.

Замах - и вече не проглежда.

Самотна капка падна от окото.

Самотна тя е, защото стъклено бе то, горкото.

Самотни думи, самотни чувства.

Самотно всеки се пробужда.

Светът самотен иска да остане.

Светът огромен на капка иска пак да стане.

Светът всичко иска да ни вземе.

И да премахне нашто бреме.

Самотна капка падна на земята.

Самотна тя остава си, горката.

Стъклено око пак във мен се взира.

Стъклено око нищо не разбира.

Съдбата с нежни ласки пак ни запленява.

И с нежни думи душата разпилява.

Съдба или проклятие, бих казал аз тогава.

Страхът превръща ни в мишени.

Страхът отново всичко иска да ни вземе.

Душата бяга, спасява се горката.

Душата бяга, но мъртва бе, горката.

Стъклено око, остана то без време.

Самотно то стоеше и няма кой да си го вземе.