Dec 2, 2007, 2:39 PM

Стъклено Око

  Poetry » Other
1.3K 0 0

Стъклено око

Стъклено око пак във мен се взира.

Стъклено око пак ме презира.

Съдбата грозна пак със нас си играе

и всички нас опитва се да изиграе.

Проблясък нежен има във окото.

Проблясък тъжен вижда то, горкото.

Думи плахи, думи нежни.

Думи толкова небрежни.

Замах - и всичкото изчезва.

Замах - и вече не проглежда.

Самотна капка падна от окото.

Самотна тя е, защото стъклено бе то, горкото.

Самотни думи, самотни чувства.

Самотно всеки се пробужда.

Светът самотен иска да остане.

Светът огромен на капка иска пак да стане.

Светът всичко иска да ни вземе.

И да премахне нашто бреме.

Самотна капка падна на земята.

Самотна тя остава си, горката.

Стъклено око пак във мен се взира.

Стъклено око нищо не разбира.

Съдбата с нежни ласки пак ни запленява.

И с нежни думи душата разпилява.

Съдба или проклятие, бих казал аз тогава.

Страхът превръща ни в мишени.

Страхът отново всичко иска да ни вземе.

Душата бяга, спасява се горката.

Душата бяга, но мъртва бе, горката.

Стъклено око, остана то без време.

Самотно то стоеше и няма кой да си го вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Заразно Зло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...