Стъпало след стъпало

                                                         Стъпало след стъпало                                                                                                   (Две топчета се търкаляли, изведнъж едното казало:                                                                                                   "- Внимавай!!! Стълбища-ща-ща-ща")     Стъпало, след стъпало, след стъпало, попаднах там където няма край или начало. В кошмарен лабиринт от вити стълби, където губи този, който стигне първи.   Защо ли тръгнах вече нямам спомен, и исках ли изобщо нещо да открия? Спечелих ли, уви загубих, щом себе си от себе си успях да скрия.   От миг по-кратка, уж е всяка крачка. Стъпвам леко, а над мен тегоба черна натежала. И сякаш заповядвам, наковалня тежка душата ми да смачка. Стъпало, след стъпало, след стъпало, отнех това, което никога не ми е принадлежало.   Застинали са думите ми в гримаса разкривена. Криво огледало на това, което не е преживяно. С цяло гърло, всичко в мен крещи, но само ехо от сълзите ми кънти.   По стълбите на кулата на моите кошмари, пристъпвам бавно, без да се обръщам. Пред мен остават мигове до страховете ми. Място на всичките ми спотаени ужаси, Място, откъдето няма връщане.   И ето - предпоследния етаж. На следващият- последния, там където всичко свършва... Там вече няма да съм аз   Стъпало, след стъпало, след стъпало, обвивка празна е това, което наричах свое тяло. С крака треперещи, сковани от умора. Със сърце стопено, пълно с отрова. Стъпало, след стъпало, след стъпало, пред мен остана КРАЯт само.