12 июн. 2005 г., 22:45

Стъпало след стъпало

1.4K 0 1
                                                         Стъпало след стъпало                                                                                                   (Две топчета се търкаляли, изведнъж едното казало:                                                                                                   "- Внимавай!!! Стълбища-ща-ща-ща")     Стъпало, след стъпало, след стъпало, попаднах там където няма край или начало. В кошмарен лабиринт от вити стълби, където губи този, който стигне първи.   Защо ли тръгнах вече нямам спомен, и исках ли изобщо нещо да открия? Спечелих ли, уви загубих, щом себе си от себе си успях да скрия.   От миг по-кратка, уж е всяка крачка. Стъпвам леко, а над мен тегоба черна натежала. И сякаш заповядвам, наковалня тежка душата ми да смачка. Стъпало, след стъпало, след стъпало, отнех това, което никога не ми е принадлежало.   Застинали са думите ми в гримаса разкривена. Криво огледало на това, което не е преживяно. С цяло гърло, всичко в мен крещи, но само ехо от сълзите ми кънти.   По стълбите на кулата на моите кошмари, пристъпвам бавно, без да се обръщам. Пред мен остават мигове до страховете ми. Място на всичките ми спотаени ужаси, Място, откъдето няма връщане.   И ето - предпоследния етаж. На следващият- последния, там където всичко свършва... Там вече няма да съм аз   Стъпало, след стъпало, след стъпало, обвивка празна е това, което наричах свое тяло. С крака треперещи, сковани от умора. Със сърце стопено, пълно с отрова. Стъпало, след стъпало, след стъпало, пред мен остана КРАЯт само.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...