Monny (Симона Гълъбова)
223 764
7 sept 2015, 20:14

Стъпки 

  Poesía » De amor
494 0 1

Тишина... Изкривени са лицата
и стъпките пищят ей там, на ъгъла,
където погледът ми е мълчание
и неизречена прокапвам в пъкъла.


Ръцете ми обгръщат празното ми тяло
и ничие сърце прелива през пространствата,
и капе като закъсняла восъчна забрава
да ми напомни, че със теб била съм цяла.

 

Обувки се забиват в овдовели улични паважи
и пеят соло за прахосани мечти и още нещо -
соната за това, което отсега е невъзможност,
а токовете ми със локви от очите ми се срещат.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??