Стъпки
Тишина... Изкривени са лицата
и стъпките пищят ей там, на ъгъла,
където погледът ми е мълчание
и неизречена прокапвам в пъкъла.
Ръцете ми обгръщат празното ми тяло
и ничие сърце прелива през пространствата,
и капе като закъсняла восъчна забрава
да ми напомни, че със теб била съм цяла.
Обувки се забиват в овдовели улични паважи
и пеят соло за прахосани мечти и още нещо -
соната за това, което отсега е невъзможност,
а токовете ми със локви от очите ми се срещат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
