Разгърнах спомените тихо

и онзи миг забравен преоткрих,

във който плахо се родиха 

едно приятелство и... този стих.

Не чувствах студ, макар, че бе студено.

Безпътен бях, но път ми се яви.

А ти усмихна се и тръгна с мене

и с мен към неизвестното зави.

Познах те, позна ме - две сродни души...

Прегръщам нежно топлото ти рамо.

След нас светът със грохот се руши.

Пред нас - блещукаща надежда само. 

И още нещо приливът донесе...

Писмо в бутилка, грях стаен... 

Отдавна забравена песен...

Зората на новия ден...

                                    Посветено на  А. Т.