25 oct 2019, 15:05

Стъпки

  Poesía » Civil
700 2 4

Стъпки

 

/Наркоманите са продукт на нашия

провал, като родители, и като общество/

 

Чухте ли милионите стъпки,

горе, там в небесата

и тътена на пурпурни облаци

над стъклените  магистрали,

които отразяват посоките

на вечните скитници?

..............................................

 

Ехото на залеза кърви

от безнадеждния ми стон,

от забравените „приказки“

в тихия,  оглозган дом.

 

Мълнии раздират спомените

със гръмовния си трясък,

на един живот безпътен,

с безмълвен  и  отчаян крясък.

 

Аз съм само сянка в мрака

плаваща в мастилени води,

която никой никъде не чака,

умряла... преди да се роди.

 

Утайка във калта съм - зная!

Кръвта ми е асфалт и магистрала,

доставяща пожара в' вените

превръщайки ги във спирала

към безкрая..

 

Аз чувам милионите стъпки,

горе, там в небесата.

Стъпките на вечните скитници

търсещи Върха...

на  иглата.

 

Авт. Весо: 18.10.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей "Ангелче". Радвам се, че отново си тук. Имах един приятел /наркоман/ и то /забележи!/ по бай Тошово време. Все му се причуваха стъпки, я на приятели, я на кварталния, я на някой друг. Преглеждах си албума, видях снимката му и това ми даде повода да го напиша в негова памет и в памет на милионите отнети съдби "благодарение" на дрогата.
  • Роси, Лидия, стойностните ви коментари са най- голямата награда за положения труд. Благодарско!
  • Страшно е! Поздравления за чувствата, изразени с това стихотворение!
  • Поздравления за демонстрираната позиция и съпричастност!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...