Стъпки
Стъпки
/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци
над стъклените магистрали,
които отразяват посоките
на вечните скитници?
..............................................
Ехото на залеза кърви
от безнадеждния ми стон,
от забравените „приказки“
в тихия, оглозган дом.
Мълнии раздират спомените
със гръмовния си трясък,
на един живот безпътен,
с безмълвен и отчаян крясък.
Аз съм само сянка в мрака
плаваща в мастилени води,
която никой никъде не чака,
умряла... преди да се роди.
Утайка във калта съм - зная!
Кръвта ми е асфалт и магистрала,
доставяща пожара в' вените
превръщайки ги във спирала
към безкрая..
Аз чувам милионите стъпки,
горе, там в небесата.
Стъпките на вечните скитници
търсещи Върха...
на иглата.
Авт. Весо: 18.10.2019г.
© Веселин Христов All rights reserved.
