Стъпки

Oct 25, 2019, 3:05 PM

Poetry » Civilian

444 2 4

/Наркоманите са продукт на нашия

провал, като родители, и като общество/

Чухте ли милионите стъпки,

горе, там в небесата

и тътена на пурпурни облаци

над стъклените магистрали,

които отразяват посоките

на вечните скитници?

..............................................

Ехото на залеза кърви

от безнадеждния ми стон,

от забравените „приказки“

в тихия, оглозган дом.

Мълнии раздират спомените

със гръмовния си трясък,

на един живот безпътен,

с безмълвен и отчаян крясък.

Аз съм само сянка в мрака

плаваща в мастилени води,

която никой никъде не чака,

умряла... преди да се роди.

Утайка във калта съм - зная!

Кръвта ми е асфалт и магистрала,

доставяща пожара в' вените

превръщайки ги във спирала

към безкрая..

Аз чувам милионите стъпки,

горе, там в небесата.

Стъпките на вечните скитници

търсещи Върха...

на иглата.

Авт. Весо: 18.10.2019г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

художника (Веселин Христов)

2019-10-27T12:39:22+02:00

Здравей "Ангелче". Радвам се, че отново си тук. Имах един приятел /наркоман/ и то /забележи!/ по бай Тошово време. Все му се причуваха стъпки, я на приятели, я на кварталния, я на някой друг. Преглеждах си албума, видях снимката му и това ми даде повода да го напиша в негова памет и в памет на милионите отнети съдби "благодарение" на дрогата.
художника (Веселин Христов)

2019-10-25T19:27:12+03:00

Роси, Лидия, стойностните ви коментари са най- голямата награда за положения труд. Благодарско!
Ida-L (Лидия)

2019-10-25T15:54:41+03:00

Страшно е! Поздравления за чувствата, изразени с това стихотворение!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-10-25T15:41:38+03:00

Поздравления за демонстрираната позиция и съпричастност!