12 ene 2022, 19:32

Стъпки

  Poesía
598 0 0

Стъпки

 

Заваля отново снегът -
събрал топлината, цвета и звука,
от още една, изтекла година.
Настани се удобно студът
и спомените
поеха на път, през комина.

 

Ето,
тук сме под сянката
на зеленолилава смокиня,
играем на карти - петима,
там,
танцуваме с вятъра
и се чувстваме волни,
недалеч от брега,
между риби и чайки,
шарнири и гайки.
В книга,
някой потъва доволно
и не чува околните
за какво си говорят,
друг е целият в слух
и разговор води
за покупко-продажби
с потенциални изгоди,
трети гледа с бинокъл
самотния остров,
а отгоре му виснал
е целият космос.

 

Вие вятър, високопланински,
удря хижата, засипва я в преспи,
през прозореца - гледам и виждам,
стъпки нечии,
     преди да изчезнат.

 

© Иван Бърдаров 2022. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...