12 ene 2022, 19:32

Стъпки

  Poesía
607 0 0

Стъпки

 

Заваля отново снегът -
събрал топлината, цвета и звука,
от още една, изтекла година.
Настани се удобно студът
и спомените
поеха на път, през комина.

 

Ето,
тук сме под сянката
на зеленолилава смокиня,
играем на карти - петима,
там,
танцуваме с вятъра
и се чувстваме волни,
недалеч от брега,
между риби и чайки,
шарнири и гайки.
В книга,
някой потъва доволно
и не чува околните
за какво си говорят,
друг е целият в слух
и разговор води
за покупко-продажби
с потенциални изгоди,
трети гледа с бинокъл
самотния остров,
а отгоре му виснал
е целият космос.

 

Вие вятър, високопланински,
удря хижата, засипва я в преспи,
през прозореца - гледам и виждам,
стъпки нечии,
     преди да изчезнат.

 

© Иван Бърдаров 2022. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....