12.01.2022 г., 19:32

Стъпки

597 0 0

Стъпки

 

Заваля отново снегът -
събрал топлината, цвета и звука,
от още една, изтекла година.
Настани се удобно студът
и спомените
поеха на път, през комина.

 

Ето,
тук сме под сянката
на зеленолилава смокиня,
играем на карти - петима,
там,
танцуваме с вятъра
и се чувстваме волни,
недалеч от брега,
между риби и чайки,
шарнири и гайки.
В книга,
някой потъва доволно
и не чува околните
за какво си говорят,
друг е целият в слух
и разговор води
за покупко-продажби
с потенциални изгоди,
трети гледа с бинокъл
самотния остров,
а отгоре му виснал
е целият космос.

 

Вие вятър, високопланински,
удря хижата, засипва я в преспи,
през прозореца - гледам и виждам,
стъпки нечии,
     преди да изчезнат.

 

© Иван Бърдаров 2022. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...