Jan 12, 2022, 7:32 PM

Стъпки

  Poetry
606 0 0

Стъпки

 

Заваля отново снегът -
събрал топлината, цвета и звука,
от още една, изтекла година.
Настани се удобно студът
и спомените
поеха на път, през комина.

 

Ето,
тук сме под сянката
на зеленолилава смокиня,
играем на карти - петима,
там,
танцуваме с вятъра
и се чувстваме волни,
недалеч от брега,
между риби и чайки,
шарнири и гайки.
В книга,
някой потъва доволно
и не чува околните
за какво си говорят,
друг е целият в слух
и разговор води
за покупко-продажби
с потенциални изгоди,
трети гледа с бинокъл
самотния остров,
а отгоре му виснал
е целият космос.

 

Вие вятър, високопланински,
удря хижата, засипва я в преспи,
през прозореца - гледам и виждам,
стъпки нечии,
     преди да изчезнат.

 

© Иван Бърдаров 2022. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...