11 ene 2007, 11:51

Стъпки 

  Poesía
642 0 13

Завиване, тишина навън.

Очакване в мислите тръпне.

В заспиване, клепачен сън.

Нощта бърза да се отдръпне.

Изгряване, ранобуден звън.

Много тежест носят очите.

Ах, мрачно е и студено вън.

Бодат за докосване лъчите.

Една е мисълта - не сбъдване.

Тогава кой така нощта отви ?

Изплува въпросът при ставане.

Кой в моя сън остави пак следи?

(а)

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??