Стъпки по росата 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

• sivotovrabche (Габриела Петрова)

  2015-07-11T02:29:42+03:00
  "и тъпчем по росата.
  Аз - един затихващ звук,
  а той - звезда в косата."
  много красиво...как преходното пази безкрая поздравления!
• extreem90 (Калоян Калинов)

  2015-07-02T16:58:11+03:00
  "Но съдбата не веднъж
  във дните се обръща."
  
  Поздравления, отново! Не спирай да пишеш!
• M1234567891 (Миночка Митева)

  2015-07-02T12:21:17+03:00
  Много топло и мило стихо!
• vilflovers (Виолета Минчева)

  2015-07-02T12:01:48+03:00
  Много мило-това е Животът!Поздравления от нас!
• voda (Елица Ангелова)

  2015-07-02T09:53:49+03:00
  Звук и звезда! Два красиви образа, символи на различни възрасти.
  Осмисленият живот придава красота и на старостта...
  Много мъдро, Ники.
• rumbic (Руми)

  2015-07-02T09:28:36+03:00
  Никола, написал си стихотворението с много любов! Да достигнеш момента на затихващия звук е благословение! Поздрав от мен!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2015-07-02T08:19:48+03:00
  Хареса ми! Налага се да ходим с "малка крачка', да се учим да говорим. Това е най- голямото богатство! Поздрав!
• stoyna (Стойна Димова)

  2015-07-02T00:01:33+03:00
  Чудесно,
  Никола, щом до тебе ходи внук със звезда в косата!
  Поздрав за мъдрата творба и вълшебния стих!
• vega666 (Младен Мисана)

  2015-07-01T22:19:46+03:00
  Такава е диалектиката - "звезда в косата" се появява едновременно със затихващия звук. Написал си го с обич и топлота, Никола! Поздравление!