koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
1 июл. 2015 г., 20:38

Стъпки по росата 

  Поэзия » Философская
374 0 9

Бях съпруг, баща и мъж

с жена, деца и къща.

Но съдбата не веднъж

във дните се обръща.

 

Днес съм дядо и съпруг

във дните с малка крачка.

И не искам да съм друг,

предсказано от врачка.

 

С мен обаче ходи внук

и тъпчем по росата.

Аз - един затихващ звук,

а той - звезда в косата.

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "и тъпчем по росата.
    Аз - един затихващ звук,
    а той - звезда в косата."
    много красиво...как преходното пази безкрая поздравления!
  • "Но съдбата не веднъж
    във дните се обръща."

    Поздравления, отново! Не спирай да пишеш!
  • Много топло и мило стихо!
  • Много мило-това е Животът!Поздравления от нас!
  • Звук и звезда! Два красиви образа, символи на различни възрасти.
    Осмисленият живот придава красота и на старостта...
    Много мъдро, Ники.
  • Никола, написал си стихотворението с много любов! Да достигнеш момента на затихващия звук е благословение! Поздрав от мен!
  • Хареса ми! Налага се да ходим с "малка крачка', да се учим да говорим. Това е най- голямото богатство! Поздрав!
  • Чудесно,
    Никола, щом до тебе ходи внук със звезда в косата!
    Поздрав за мъдрата творба и вълшебния стих!
  • Такава е диалектиката - "звезда в косата" се появява едновременно със затихващия звук. Написал си го с обич и топлота, Никола! Поздравление!
Предложения
: ??:??