Стъпки по росата

Поезия » Философска

530 0 9

Бях съпруг, баща и мъж

с жена, деца и къща.

Но съдбата не веднъж

във дните се обръща.

Днес съм дядо и съпруг

във дните с малка крачка.

И не искам да съм друг,

предсказано от врачка.

С мен обаче ходи внук

и тъпчем по росата.

Аз - един затихващ звук,

а той - звезда в косата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sivotovrabche (Габриела Петрова)

"и тъпчем по росата.
Аз - един затихващ звук,
а той - звезда в косата."
много красиво...как преходното пази безкрая поздравления!

2015-07-11T02:29:42+03:00
extreem90 (Калоян Калинов)

"Но съдбата не веднъж
във дните се обръща."

Поздравления, отново! Не спирай да пишеш!

2015-07-02T16:58:11+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много топло и мило стихо!

2015-07-02T12:21:17+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Много мило-това е Животът!Поздравления от нас!

2015-07-02T12:01:48+03:00
voda (Елица Ангелова)

Звук и звезда! Два красиви образа, символи на различни възрасти.
Осмисленият живот придава красота и на старостта...
Много мъдро, Ники.

2015-07-02T09:53:49+03:00