10 jun 2015, 16:29  

Стъпките на любовта

565 0 4

 

Ден се ражда и смрачава

дъжд заръси, слънце грей 

стих за теб, любов-жарава,

спрягам в ямб или хорей.

 

Нощ се кротва и звездите

затрептяват в небосвод.

Само ти, любов, с юздите

на Пегаса сменяш  ход.


Преминават тъй сезони

на любов, с финес и стил,

и стихът ми ритъм гони

в амфибрахий и дактил.


Ако някой ми посочи

на анапест песента,

тя ще бъде пак отроче

все на нея – любовта!




 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....