Ден се ражда и смрачава
дъжд заръси, слънце грей –
стих за теб, любов-жарава,
спрягам в ямб или хорей.
Нощ се кротва и звездите
затрептяват в небосвод.
Само ти, любов, с юздите
на Пегаса сменяш ход.
Преминават тъй сезони
на любов, с финес и стил,
и стихът ми ритъм гони
в амфибрахий и дактил.
Ако някой ми посочи
на анапест песента,
тя ще бъде пак отроче
все на нея – любовта!
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
