Ден се ражда и смрачава
дъжд заръси, слънце грей –
стих за теб, любов-жарава,
спрягам в ямб или хорей.
Нощ се кротва и звездите
затрептяват в небосвод.
Само ти, любов, с юздите
на Пегаса сменяш ход.
Преминават тъй сезони
на любов, с финес и стил,
и стихът ми ритъм гони
в амфибрахий и дактил.
Ако някой ми посочи
на анапест песента,
тя ще бъде пак отроче
все на нея – любовта!
© Иван Христов All rights reserved.