В моята стая влязоха стъпките,
бавни, неритмични, провлачени
като стар блус, плачещ за нечие сърце, лице и ръце,
като стар блус, в който китарата меко,бавно отзвучава,
възпяла за пореден път онова усещане на жажда и очакване.
В моята стая влязоха стъпките и с тях - нечие дихание,
нечия нежна въздишка, за пропусната целувка някога.
Вслушай се в музиката на провлачените стъпки
и с тях иди при онова сърце, което винаги ще плаче за теб.